Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2011 01:56 - Какво не промени "Шокът на Никсън"?
Автор: integritylife Категория: Бизнес   
Прочетен: 5386 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 01.08.2011 15:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На 15 Август тази година се навършват точно 40 години от едно много важно събитие, свързано с тогавашния президент на Америка – Ричард Никсън. Това събитие е известно в новата ни история като ”Шокът на Никсън”.

Кое е това, което се промени, или по-точно, какво не се промени тогава, понеже именно то се явява определящ фактор на развитието не само на американската, но и на световната икономиката и финансите, а оттам и на живота на всеки човек на тази планета.

image
Ето краткият видеозапис от тази историческа дата! Вижте го!


Това, което не се промени тогава и до днес е: 

Американският долар продължи да съществува като
основната световна резервна валута!

И така, нека разсъждаваме малко върху казаното от президентът Никсън.

„Нека се отървем от кошмарът, наречен девалвация!” (devaluation, обезценяване на валутата).

Тридесет и седмият президент на Щатите обявява „временно” затваряне на златния прозорец, което не е нищо друго освен прекратяване на конвертируемостта на долара спрямо Златото. Той скъса връзката мужду долара и златото. Между другото, точно тази конвертируемост на долара е основата на международното споразумение от Бретън Ууд, сключено в края на Втората световна война - юли 1944 година.

В онази вечер Никсън едностранно сложи край на това международно споразумение. Но това, което се запази от споразумението Бретън Ууд е, че доларът продължи да съществува като световна резервна валута – една много съществена подробност и „привилегия”, продължаваща вече 4 десетилетия, и все повече изглеждаща като едно истинско световно бедствие.

Какво още казва Никсън в това видео?

„Ако искате да си закупите кола или решите да пътувате в чужбина, условията на пазарът могат да ви накарат да си купите по-малко. Но ако сте от част от американско мнозинство, което купува продукти, произведени в Америка, вашият долар ще струва повече утре, отколкото днес. С други думи, ефектът от това действие ще доведе до стабилизиране на долара.”

В онзи ден, би трябвало всеки британец да си спомни за речта „Лирата във вашия джоб” на Харолд Уилсън, тогавашен Министър председател, която той изнесе четири години по-рано, понеже това, което президентът Никсън обяви е със световен, не само национален ефект.

И днес, август 2011-та, 40 години по-късно, какво се случва с „отвързания” от златото щатски долар? Стабилизира ли се? Нищо подобно, напротив! Виждаме едно непрекъснато и „свободно пропадане”, а оттам и намаляване на покупателната способност, както на американските граждани, така и на хората по света, поради пълната ерозия на световната резервна валута.

image

Дори в момента говорим за под 5% остатъчна покупателна способност на долара!...

Тази покупателна способност се изчислява на база индекса на потребителските цени (CPI – Customer Price Index), който коефициент от 1931 до 1971 година нараства ~170%, докато за последните 40 години се скача на 453%!...

Разбира се, чрез премахването на конвертируемостта на долара спрямо златото, със замразяването на заплатите, както и с въвеждането на 10% импортна такса, Никсън се опита да задвижи необходимите икономически реформи, които да доведат до т.нар. нов американски просперитет.

Поне това беше неговия план, който не само че не можа да се реализира, но стартира един непрекъснат процес на нарастваща инфлация на „освободения” от златото долар. Това, обаче, не е единственият негативен ефект от Щокът на Никсън. Съвсем иронично, Президентът се надяваше да реши и още един голям проблем на Америка – търговският й дефицит.

В онази августовска вечер Никсън се кълнеше пред целия свят, че „Щатите винаги са били и ще продължават да бъдат перспективен и надежден търговски партньор”.

Но само минута по-късно, в същото това свое изказване видяхте, че Трики Дики обяви въвеждането на 10% вносна такса.
С нея американският президент се навяваше да подобри търговския баланс на страната, но и това не проработи:
image
Както се вижда от горната диаграма, от 1974 година до днес Щатите изобщо не са реализирали търговски прираст – износът на стоки да е по-голям от вноса. За останалите страни такава ситуация, особено за дълго време, е не възможна, понеже плащането на стоки по вноса се извършва благодарение на реализирания износ.

За Щатите, обаче, поради „привилегията” да имат собствената си валута като световна такава, картинката е доста по-различна. Ето защо, още през 60-те години на миналия век и по времето на Чарлс де Гол като президент на Франция, тогавашният министър на финансите Валери Жискар Дестен, нарече тази аномалия „безбожна привилегия”.

Но при конвертируем спрямо златото долар, такава една „привилегия” създава реална опасност да се изпразни златния резерв на Щатите. Без златно покритие, обаче, „привилегията” наистина става истинска за собственика на валутата. Това е ситуацията и днес.

Проблемът с мястото на щатския долар в глобалната икономика до края на ерата на Бретън Ууд – август 1971 година, най-добре се обяснява с известната Дилема на Трифин (на името на белгийския икономист Робърт Трифин). Според нея с нарастването на световната икономика и доларът нараства – количествено, за да може да се „смазва” и да работи двигателят на международната търговия. Единствените, които издават доларите са Щатите – по-точно печатницата на частния международен банков картел Федерален Резерв (FED), намираща се в Америка.

Следователно, сигурният начин за останалия свят, да се сдобие с долари, е като внася стоки в Щатите. Да, но тава генерира невероятен търговски дефицит за Америка, понеже тя не може да произведе и да изнесе повече, отколкото внася. Да не говорим, че консумирането на всичко, което се внася, също се превръща в проблем на „пренасищането”.


Разбира се, че вносът в Щатите би могъл да се ограничи, но това би довело до стагнация в международната търговия, понеже чуждестранните производители и икономики няма да имат достатъчно долари за нормалния им търговски обмен – не само с Америка, но и помежду си.

Това е една стана на Дилемата на Трифин. Другата й страна е свързана с цената на златото, която преди 1971 година беше фиксирана – 35 $/oz. Затова, колкото повече долари се инжектираха във финансовата система, толкова по-голям натиск се упражняваше върху доларовата цена на златото. Сериозен проблем...

Затова, Лондонският клуб, членове на който са централните банки, за да поддържа ниска цената на златото, тогава контролираше търговията с него. Сравнително успешно, поне до 1961 година, когато и това се появи като проблем. Системата забуксува, понеже тогава френския президент Чарлз де Гол предпочете да получава злато вместо долари…

И тогава, цената на златото на свободния пазар започна да расте, златният резерв на Щатите бързо започна да се изпразва, като тези, които имаха достъп до този резерв, спечелиха ужасно много – купувайки златото по фиксираната цена 35 $/oz, а продавайки го по цените на свободния пазар. В същото време, резервът на Щатите постепенно, но сигурно се стопяваше.

Така този фиксиран курс на долара спрямо златото, основа на споразумението Бретън Уус, се превърна в огромен финансов проблем на Щатите. Ето защо, пред президента Никсън стояха три възможности за избор – 1) да „развърже” долара от златото; 2) да рискува, спускайки се по глобалната спирала на дефлацията; или 3) да изпразни докрай златния резерв на Щатите. Той предпочете първия вариант – да „освободи” долара от златото…

Да, но с една „несъществена” подробност! 

От 15 Август 1971 година до днес, американският долар
продължаваше да бъде основната световна резервна валута!

Очевидно тази „безбожна привилегия” според Дестен, се оказа нещо, което американската администрация прилага вече 40 години, но не в интереса на обикновения американски данъкоплатец, а в полза на международния частен банков картел, контролиращ всички финанси, включително и щатския долар.

Днес постоянно слушаме за всякакви дисбаланси в глобалната икономика. Най-големият от тях, обаче, си остава този: 

Легалната световна паричната единица в момента
се явява локалната валута на една отделна нация!

В случая това е американският долар, който от 40 години функционира без реално златно покритие. Това естествено води след себе си нерешимия с други средства проблем, освен с обратното му „привързване” към истинските пари – златото и среброто. Според мен, да се пристъпи към възстановяване, под някаква форма на Златния стандарт.

Някои експерти грешно смятат и ни заблуждават, че видите ли проблемът би се решил с изборът на една нова международна парична единица. Ако и тя, обаче, не бъде златно обезпечена, още отсега мога да ви кажа какъв ще бъде ефекта, без да чакаме следващите 40 години. Шоков!...

Независимо от това как би се нерекъл новия шок – на Международния валутен фонд или на Световната банка!

Бележка: С този постинг не ми се иска да оставя съмнение в някой, че говоря срещу който и да е народ и нация - в случая срещу американския и Америка. Това, което се случва на глобалната финансова и икономическа сцена, е доста над една страна и е за сметка на всички хора и народи, дори и американския, който е не по-малко ощетен, въпреки неоспоримите ползи, които Америка, от създаването си до днес, е дала на останалия свят. Нека разглеждаме и разсъждаваме върху нещата аргументирано и трезво, а не емоционално и националистично. Лично аз, като патриот и антиглобалист, твърдо зачитам суверенитета на всяка нация и подкрепям доброто на хората навсякъде. Затова убедено заставам срещу всички локални и глобални действия, които ограничават и разрушават свободата и ценностите в обществото.


С най-добри пожелание и до следващия път! 

 

(c) 2011 Integrity Life – София.







Гласувай:
4



1. анонимен - Apocalypse now
01.08.2011 09:28
Вече всички знаем, че САЩ са на прага на евентуална неплатежоспособност и това може да предизвика мащабна криза и шокови вълни в целия свят, а това ще хвърли финансовата система в безпорядък. Не знам дали Гърция ще повлече след себе си Европа, но случи ли се най-лошото, Щатите ще доведат икономиката до глобален финансов апокалипсис. Все пак нека бъдем оптимисти и дано това не се случи! Костадин Костадинов
цитирай
2. integritylife - 1. анонимен - Apocalypse now
01.08.2011 11:03
Точно така, Констадин!

Нещата са много сериозни и свързани, и тяхното негативно разпространение може да се осъществи доста бързо...

PS: Само с една бележка от моя страна. Не са Щатите тези, които са корена на проблемите, а тези, които контролират глобалната финансова и икономическа система - частният банков картел, здраво свързан с икономическите структури, правителствата и мас-медиите, не само американските, а навсякъде по света. Тоест, повечето хора с власт и финанси.

Няма нищо лошо във властта и финансите, но зависи кой как ги употребява, когато ги име. Според мен, тук става въпрос за една целенасочена зло-употреба!...

Все пак, как може да се реши проблема, има ли решение, какво би могла да бъде една успешна "шокова терапия"? Това да интересни въпроси, на които е добре да търсим отговорите и решенията - за себе си, за семействата си, дори за общността и нацията, в която живеем.

Поне аз не искам да съм превзет от пред-апокалиптично настроение, но ако наистина се зададе, нека сме приготвени, а не отново да се намираме откъм изненаданата и прецаканата страна!... :-)
цитирай
3. ivanmitev57 - Пропуск и последици
14.12.2011 00:14
Пропускът в САЩ е, че допускат "Грешката на Джон Лоу" и се обричат на стопанска криза.

Ползвано означение:

1. „Грешка на Джон Лоу”: По инициатива на Джон Лоу направена държавна финансова грешка – При стопанство с „Незлатни пари”, продължена употреба на наследен от време със „Златни пари” начин на държавно финансово управление, който е НЕСЪВМЕСТИМ с по-новите „Незлатни пари” и развива диспропорции и (за достатъчно време) криза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: integritylife
Категория: Бизнес
Прочетен: 1139404
Постинги: 160
Коментари: 439
Гласове: 591
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031