Здравейте, приятели на моя блог! Реших да споделя с вас следната кратка история – притча (*), която получих от приятел. Наистина е вдъхновяваща!

притча (*) - Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото.

=============



Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула.

Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени.

Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде умствени и физически сили, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да им помогна в трудно време.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

=============

Не е ли интересно и същевременно доста мотивиращо това, че когато вървим по правилния път на нашия живот - с ценности и в призива си, всичко необходимо, като таланти и ресурси, ни се дава, за да успеем?...

Въпросът е дали ще сме достатъчно смели и мъдри, за да се възползваме от даровете и възможностите, които ни се предоставят, за да полетим?...

Стоделете тази история, понеже вярвам да е насърчение и за други, както бе за мен, вярвам и за вас.

Пожелавам ви успешно и вълнувашно пътешествие, и до следващия път!


Ако желаете, бихме могли да се свържем и в тези социални среди:

https://facebook.com/ognyanchipev

https://twitter.com/ognyanchipev

http://youtube.com/ognyanchipev

https://linkedin.com (Ognyan Chipev)

Skype: ognyan.chipev

 

(c) 2009 - 2013 Integrity Life - София.

Просто трябва да си го вземем, защото ни принадлежи – смело и с мъдрост.

Хм,че как да го знаем във времето когато можем и времето ни принадлежи?
После,май е късно?!

Когато една идея се ражда в главата ни, то това значи, че сме узрели за нея. Когато една възможност идва в живота ни, това значи, че можем да я осъществим. Единственото, което ни спира е нашия страх, страха да направим крачката напред. Това, от което се страхуваме най-много е непознатото и само една голяма мечта и силата на желанието ни за живот могат да ни помогнат, за да поемем пътя, чиято врата се отваря пред нас. Анонимен, ако днес, ти четеш този блог, значи си готов/а за него и за това, което го има в него. От мен е пожеланието за постигане на мечтите ти и за светъл полет, от теб желанието, вярата и труда, за да ги постигнеш.