J



===============

Най-голямата грешка на добрия човек 

Бях се настанил удобно в самолета и чаках кротко стоманената птица да полети над облаците, за да ме отведе в Лондон по работа.

“Молим за вашето внимание...” - чу се по радио уредбата на самолета. Мекият женски глас на стюардесата си го биваше. Въпреки, че слушах инструкциите за безопасност по четири пъти на седмица, отново бях наострил уши. Сякаш нещо ми подсказваше, че този път ще чуя нещо много важно...

“Ако пътувате с дете или някой, който се нуждае от помощ, първо се уверете, че сте сложили кислородната си маска и чак след това помогнете на човека до вас.”

“Хмм... Значи да помогна на себе си първо и чак след това на нищо не разбиращите деца, които на всичкото отгоре не могат да стигнат маската висяща във въздуха? Що за глупост!” - помислих си прибързано аз.

“Именно затова света е на това дередже...егоизъм! Всеки мисли за себе си!” - продължих да роптая вътрешно без да разбирам огромната мъдрост, която ми се сервираше...

Нещо, обаче, ме накара да се замисля. Дали пък в крайна сметка няма логика в това, което казва стюардесата с хубавия глас?

Еврика! Ами да, ако аз припадна поради липса на кислород, не само има вероятност да умра, но и няма да мога да помогна на никой около мен.
Ако не помогна на себе си, всички могат да умрат. Ако помогна първо на себе си, ще мога да помогна и на всички около мен.

“Интелектуалното превъзходство понякога се крие в това да промениш мнението си за секунди, без усилия.” ~ Насим Талеб в “Черният Лебед”

Продължих да си мисля по темата защо разумът ми отхвърляше идеята да помогна първо на себе си толкова много, преди да ми дойде прозрението. След не много мислене стигнах до извода, че в живота си всички искаме да сме добри хора. Да помагаме. Да даваме. Да научим другите как да успеят. Да станат по-добри в това, което правят. Да допринасяме за по-добрия живот на всички около нас.

Да, де, но всичката тази доброта си е проблем! Голям проблем!

Защо?

Защото толкова много искаме да сме добри хора, че често инвестираме целия си фокус и огромна част от времето си в това да удовлетворим или помогнем на човека отсреща.

Работим за друг да постигне мечтите си. Учим безмислени предмети в университета, за да удовлетворим амбициите и мечтите на родители си. Стремим се всеки да е доволен като често казваме ДА на неща, които нямаме много желание да правим...

И така докато стигнем етапа, в който забравяме за най-важният човек в цялата вселена - нас самите. Когато забравим за нас самите, всъщност се умаловажаваме. Дори в някои случаи започваме да изпитваме вина за това, че се грижим за себе си, че си угаждаме, че изпитваме удоволствие.

В живота съществува една тънка, малка линийка на добротата. Когато пресечем тази линийка, всяко добро, което правим за другите отвъд нея всъщност се явява лошо за нас.

Нека поясня...

Всеки ден се събуждаме заредени със 100 енергийни единици. Точно както батерията ни на телефона. През 24-те часа, които всички имаме на разположение всеки ден, ние решаваме за какво да използваме тези 100 единици енергия.

Някой от нас решават да ИЗХАРЧАТ енергията си, работейки за други хора и помагайки им да постигат своите мечти. Или пък я харчат, за да дадат съвет на свой приятел как да промени живота си към по-добро. При всички положения, тази енергия е похарчена и в края на деня сме постигнали относително добри резултати - изкарали сме малко пари и понякога сме успяли да убедим някой да направи нещо. Накрая на деня си лягаме мечтаейки в леглото и си казваме, че всичко ще се нареди, защото помагаме на другите.

Други от нас решават да инвестират по-голямата, а често и цялата, част своите 100 единици енергия, в себе си. Работят върху себе си и своите мечти. Не се интересуват дали другите ги мислят за добри или лоши хора. Това няма значение защото в края на деня те са няколко крачки по-близко до своята мечта, защото възвъщаемостта от инвестицията в себе си носи най-висока възвръщаемост.

“Ами егоизма?” - сигурно се питат някои от вас.

Пикасо, Моцарт, Арнолд Шварценегер, Ричард Брансън, Уил Смит, Кристиано Роналдо, Лионел Меси...

Колко от тези хора вдъхновяват милиони да рисуват, да композират, да спортуват, да стартират бизнес?

Какво е общото между тях ли?

Всички те, независимо от таланта си, са инвестирали по-голямата част от своите 100 единици енергия в упорит труд над себе си и мечтата си. В резултат на тази си инвестиция те са получили невероятно висока възръщаемост под формата на опит, връзки, пари, удовлетворение. Така, че като дръпнем чертата, на края на деня, те имат много повече какво да дадат на всеки в нужда - мотивация, пари, съвет, опит, връзки, помощ.

Когато помогнем първо на себе си, когато станем най-добрата възможна версия на себе си, тогава ще можем да помогнем на милиони. А за да го направим, трябва да инвестираме по-голямата част от 100 единици енергия и време в създаване на най-добрата версия на себе си, в преследване на нашите мечти.

Защото най-висшата форма на помощ и доброта е да помогнем на себе си да заживеем мечтата си. Само когато ние заживеем мечтата си, истински помагаме на всички.

Източник: http://zen.bg

===============

И за финал и в контекста на тази статия, нека си припомним следните думи Господ Исус Христос, записани в Библията:

“Почитай баща си и майка си и

Обичай ближния си както себе си! ~ Матей 19:19

А какво е мнинието ви?...

С пожелание за успех и до нови срещи, тук или в някоя от следните социални мрежи/медии:

https://facebook.com/ognyanchipev

https://twitter.com/ognyanchipev

http://youtube.com/ognyanchipev

https://linkedin.com (Ognyan Chipev)

Skype: ognyan.chipev

Огнян Чипев J

(c) 2009 - 2015 Integrity Life - София.