Огърлица от бистри мъниста планинска роса
пак наниза зората и с усмивка надникна над хребета,
глътка свежест отпи от лечебни треви и цветя
и заслуша се в приказка чудна, долетяла през времето...

Преди няколко века, тук живяла билкарка сама.
Сред гората посрещала изгреви, залез изпращала
и се питали звяр и човек - откъде е, коя
и дали е светица или грях страшен, някакъв, плаща.
Чародейка, магьосница, жрица странна на бог непознат,
овладяла изкусно, с чудна сила, да твори заклинания,
да променя съдби, да прониква в незнайния свят,
да лекува с ръце и очи, да говори с мълчание.

Но коя е била и защо в този край е дошла?
Всяка вечер присядала кротко до камък край извора
и му шепнела, ден подир ден, за далечна земя,
за строшени мечти и цената на трудния избор.
По снагата му грапава често падали топли сълзи
и попивали тежките думи в твърдостта на гранита,
а когато отваряло утрото светли очи,
чародейката връщала своята мощ страховита...

Днес не помни я никой. Само тъмната, стара гора
пази нейната сила,  цветята по-сладко ухаят,
а защо е дошла тук, каква е била и коя -
тази тайна единствено камъкът, може би, знае.

Хубаво, магическо, запленяващо слово, красиви стихове!
Честит Еньовден, мила Вики!

Красиво разказано. Чудесен подбор на думите...
Щях да попитам млада или стара е била билкарката. При втория прочит обаче я видях млада, онаследила лечебната сила на предците свои.
Ако горещо се помоля, може ли тази творба да има продължение? Поне да разберем защо нощем й капят сълзите в потока... Нищо че ще прозвучи като приказка...
Поздрави!
П и е р

Хубаво, загадъчно стихо!

Явно Пиер очаква някаква несподелена любов да разкрие камъка, нещо от сорта:

Изслушала тя бе безбройни човешки съдби
притежателка бе на могъща някаква сила,
на отчаяни хора тя нов живот уреди
но лек за свойта душа, така и до днес не открила.

Може ли следващият път да е в супермаркета сред паржоли и кюфтета?! Моля.
Най-малкото ей така, за разнообразието.
Пък и ние, хората, освен души за възвишеното - имаме и стомаси все пак.

Поздрави за готиното стихо, а коментара...
Какво да очакваш от един обикновен, тъпичък човек?!
/при това гладен - хах/

Развълнува ме отново!Благодаря ти!