ДОВЕРИЕТО задължително трябва да присъства във фундамента на един екип. Доверието е лепилото в екипната сглобка и когато то отсъства, тогава екипът се разпада.

Надявам се да не ви звучи твърде минорно, ако започна със:

ЗАГУБЕНОТО  ДОВЕРИЕ

“В момента, в който загубим вяра един към друг, морето ни поглъща и светлината отлетява” – Джеймс Болдуин

Особено тежко е когато някой предаде своя екип. Никой не харесва предателите, понеже те нарушават основните ценности – лоялност, уважение към честта на другите, състрадание, справедливост, честност и др.

Нарушеното доверие прави невъзможна благонадеждността. Всеки от екипа, загубил доверието на другите, автоматично се квалифицира като неблагонадежден.

Най-големият комплимент, който вие можете да получите е да разберете, че другите разчитат на вас.

Темата да доверието – как се печели, изгражда и възстановява, ако е загубено, е колкото важна, толкова и обширна. Затова спирам дотук, като си запазвам правото в следващ път да продължа или добавя още нещо ценно и полезно.

Но сега ще продължа с важността на Цената, силно свързана с Доверието.

Един екип не може да реализира своята мисия и потенциал, ако не плати цената.

Истинският успех на един екип е невъзможен, ако не се плати цената, която винаги е свързана с известна промяна и жертва.

За да научите кои са основните принципи и какво изисква от всеки плащането на цената, вие трябва да се запознаете с пълния текст на тази част от публикацията.

(Това е съкратен вариант на тази публикация. Пълният й текст, както и на останалите от поредицата "Работа в екип" са оформени като отделна електронна книга "Малка книга за работа в екип", която можете да получите ваш email-адрес, след като я поръчате от ТУК)

(c) 2009 Integrity Life – София.

 

Привет!

Следващата 6-та (предпоследна) част на тази поредица планувам да публикувам на 29.10.2009, но на 28.10.2009 ще се появи втората част на "Защо предпочетох за маркетинг АТРАКТИВНИЯТ?"

Двете поредици са много свързани, затова ви препоръчвам да проследитите и двете. Почти сме на финала, затова не правете като власите, за които се казва, че се отказват на края на Дунава. :)

Успешна седмица!

Върху написаното:
- Истинският успех на един екип е невъзможен, ако не се плати цената, която винаги е свързана с известна промяна и жертва.
- Няма успех без жертва. Размерът на жертвата определя размера на успеха.


Философията на жертвата е много древна и поддържана упорито, но аз съм убедена, че може да се постигне успех и без да с еплаща излишно висота цена, т.е. когато стойността на полученото не отговоря на стойността на даденото, когато баланса е нарушен. Тогава съществува елемент на жертва. Аз вярвам, а и това е един от принципите на тренинга, който практикувам, че когато човек действа в съотвествие с морелните се ценности и само тогава може да постигне желаното (да успее) де за прави жертви и да плаща прекалено висока цена. Практиката с клиентите ми го доказва.

"Ще ви коства цялото време – ще заплатите с живота си." Определено не съм съгласна. Интересно тук има стремеж към робавладелчество, към хора, което ще спецелят пари, но на цената на своето здраве и семейства или към равностоен колектив, който постига целите си с лекота и без усилия.

:) Привет Вселена и благодаря за коментарите!

Уважавам мнението, като в случая аз имам предвид балансиран и разумен живот, сиреч правилните приоритети - смейството преди работата или общата социална кауза. Освен това, даваш само от това, което имаш.

Относно времето и живота - за мен, най-точната мярка за живота е времето. Понеже времето не може да се върне назад, затова трябва да сме много внимателни и разумни как и с кого го споделяме. Да отделиш качествено време за нещо и за някой е много ключов момент. :)

Вие пишете:
Няма успех без жертва. Размерът на жертвата определя размера на успеха.
Според мен между жертва и усмех няма нищо общо. Щом има жертва без успех (а това е факт, че много хора се жертват без да са постигнали това, което са пожелали), тогава има и успех без жертва.
Според мен в успеха се включва и удовлетворение от крайния резултат, но когато той е основан на жертва, тогава удовлетворението никога не е пълно.
В изречението ""Ще ви коства цялото време – ще заплатите с живота си." не се подразбира другия ми коментар - балансиран и разумен живот, сиреч правилните приоритети - семейството преди работата или общата социална кауза. Освен това, даваш само от това, което имаш."
Даваш това, което имаш, но не всичко. Защото да си дадеш живота значи че не можеш да продължиш нататък, а ако си свързан в екип, това значи да провалиш и другите заедно със себе си. Просто виждам една група самоубийци навързани с въже един за друг на ръба на някаква пропаст.
И понеже цитирате Максуел си спомнете неговия край. :)

Привет Вселена!

Благодаря ти отново!

Аз нямам за цел да споря, просто споделям позиция и мое лично убеждение.

Всичко зависи от това кой какво разбира по успех, жертва, живот. За мен успехът е тогава, когато той е споделен, понеже сам човек не може да постигне нищо велико. Само тогава идва и истинското удовлетворение. Освен това, успехът е това в което се превръщаш в процесът на придвижването към целта, заедно с другите хора в екипа, които споделят същите цели и основни ценности. А не само крайният резултат е този, който определя успеха като цяло.

Под жертва разбирам, да посееш безкористно нещо ценно, време и усилия, в екип с други хора, които правят същото, а не те използват теб - сиреч, ти не си жертвата, а отделяш нещо ценно от себе си. И когато пожертваш време (казах, чрез него мерим живота си), т.е. посееш ценно семе, а и другите направят същото, тогава ти не се фосукираш върху семето, а след време идва плодът и той е красив и богат, понеже е посято добро семе в добра почва.

Между другото, ако този принцип не се прилага в живота, тогава кога ще имаме плодовете, от които да се храним - материални и духовни.

Жертвата (семето) първо трябва да умре, за да може да се роди новото, плодът.

Това е съвсем накратко и пак казвам, нямам желанието да споря, просто споделям мое убеждение, като уважавам, но не винаги споделям, мнението на другите.

Просто такъв е живота - не можеш на всички да се харесаш и на всички да угодиш. Важното е да се намериш в Съдния ден одобрен от Този, Който ни е създал и Който има добър план за всеки човек на тази земя, а и за вечвостта. Но всичко това зависи от свободната воля на човека, от това, което той ще избере, като решение и действие за своя живот.

PS: А това, за края на Джон Максуел, извинявай, не го разбрах. Ако е възможно, дай ми малко уточвение. :)

Привет Вселена!

Благодаря ти отново!

Аз нямам за цел да споря, просто споделям позиция и мое лично убеждение.
- точно същото правя и аз. Смятам, че това, което пишеш е много интересно и поучително. Аз с еинтересувам от работа в колектив, защото освен личен тренинг тренирам и групи. Освен това, вече ти писах, че разглеждам и семейството като екип.
Всичко зависи от това кой какво разбира по успех, жертва, живот.
- напълно си прав, но аз цитирах твоите думи да жертва и цитатът "ще заплатите с живота си"
За мен успехът е тогава, когато той е споделен, понеже сам човек не може да постигне нищо велико. Само тогава идва и истинското удовлетворение. Освен това, успехът е това в което се превръщаш в процесът на придвижването към целта, заедно с другите хора в екипа, които споделят същите цели и основни ценности. А не само крайният резултат е този, който определя успеха като цяло.
- моето мнение, че освен крайния резултат е важен и пътя към него и когато той е посеян от "трупове" –жертви, тогава какъвто и да бъде резултата ние ще бъдем неудовлетворени.

Под жертва разбирам, да посееш безкористно нещо ценно, време и усилия, в екип с други хора, които правят същото, а не те използват теб - сиреч, ти не си жертвата, а отделяш нещо ценно от себе си. И когато пожертваш време (казах, чрез него мерим живота си), т.е. посееш ценно семе, а и другите направят същото, тогава ти не се фосукираш върху семето, а след време идва плодът и той е красив и богат, понеже е посято добро семе в добра почва.
- Разбирам, въпрос на речник – аз бих употребила вложиш – време, труд, интерес, пари. Ако имаш предвид "Каквото посееш, такова ще поникне." Тогава сме на едно мнение.
Между другото, ако този принцип не се прилага в живота, тогава кога ще имаме плодовете, от които да се храним - материални и духовни.

Жертвата (семето) първо трябва да умре, за да може да се роди новото, плодът.

Това е съвсем накратко и пак казвам, нямам желанието да споря, просто споделям мое убеждение, като уважавам, но не винаги споделям, мнението на другите.
- Аз не пиша също за да споря с теб, а за разяснение към твоите читатели.
Просто такъв е живота - не можеш на всички да се харесаш и на всички да угодиш.
- аз не съм казала, че не харесвам написаното от теб(защото не става въпрос за теб като личност), а изказах своето мнение за уточняване.
Важното е да се намериш в Съдния ден одобрен от Този, Който ни е създал и Който има добър план за всеки човек на тази земя, а и за вечвостта. Но всичко това зависи от свободната воля на човека, от това, което той ще избере, като решение и действие за своя живот.
- и тук ни се различават позиците, аз не вярвам, че Господ ни е създал с цел да ни съди. А що се отнася за свободно изявяване на волята ни, за това че ние винаги имаме избор, за това че нашият живот зависи от нашите решения и избори безспорно сме на едно мнение. За това съм избрала професията – треньор за решения и избори.
PS: А това, за края на Джон Максуел, извинявай, не го разбрах. Ако е възможно, дай ми малко уточвение.
- грешката е моя, останах с впечатлението че пишеш за Роберт Максуел. Извинявай.

Неоспорим факт е,че всеки успех в живота се постига с някакви жертви.Според мен важното е те да са разумни,добре преценени и да водят до желан резултат.В противен случай жертвата си ти.Жалкото е, че все по често виждам човеци-жертви,защото не преценяват правилно действителността.Вземат решения под давление на други хора и се превръщат в жертви.Така,че жертвата е необходима, но задължително това да не си ти!

Как се създава доверие? В много компании, много от нещата, представени от автора, се повтарят от ръководителите на служителите като клишета. Но действителността обикновено е много различна от това, което се афишира от ръководителите. А доста от тях вероятно въобще не разбират от нещата, които прокламират с клишетата си....

Точно така! Твърде често се натъкваме на голямо несъответствие между думи и дела. Това се нарича липса на интегритет и злоупотреба с доверие, което води до криза, дори до провал на съответната организация. Така се получава, когато в дадената лидерска позиция се намира неправилния човек - или се е самонастанил (с измама) или в процеса на своето лидерство се е възгордял и е започнал да функционира грешно.

Тогава е редно, този, който го е упълномощил (лидерът над него), да вземе мерки за бърза и много често болезнена корекция. След което отново трябва да се започне, бавно и постепенно да се възстановява загубеното доверие, което е напълно възможно, но изисква доста време - Колко? Няма математическа формула? Взема толкова време, колкото е необходимо, след което това (и всяко друго) доверие следва да се поддържа и препотвърждава ежедневно. Този процес е доживотен и няма почивен ден. Като процесът на дишането - спреш ли, умираш. Ако искаш да живееш - дишаш, т.е. живееш посветен и лоялен живот с хората, с които си в екип и имаш влияние.

Надявам се с това да съм могъл да отговоря на този, толкова важен, въпрос. :-)