Това усмихнато момче е може би най-младия милионер в Зимбабве, поради хиперинфлацията, в която се намира страната му в момента. Там със 100 трилиона Зимбабве-долара човек може да си купи едва три яйца… 

За да разберем стойността на благородните метали – злато и сребро, ние трябва да разбираме как работи съвременната парична система

Необходимостта от пари се поражда още в древни времена. Разплащането между хората чрез бартер е затруднявало търговията и на практика всяка по-сложна сделка е била много трудно осъществима, дори невъзможна. В миналото за пари са приемани различни предмети – от черупки на миди до дървени стикове, но в крайна сметка златото и среброто са се доказали като най-стабилните разменни единици.

В началото хората държали своите ценни метали скрити в дома си или ги носели със себе си, но това се оказало неудобно и нерентабилно. В същото време, ковачите, които имали необходимите инструменти и умения да претопяват злато, го държали в сейфове, които сами изработвали. Това накарало хората да поискат от тях да съхраняват и тяхното лично злато и сребро. В замяна ковачите издавали хартиен сертификат на името на човека, депозирал благороден метал в техните сейфове. Това толкова улеснило търговията, че скоро тези сертификати започнали да се ползват като метод за разплащане, вместо самият благороден метал. Това били първите хартиени пари.

През 1694 г. Bank of England става първата институция, която започнала да печата хартиените пари, давайки им статут на единствено парично средство, с което да се плащат данъци. Тази функция, с течение на времето, ги превърнала в основен начин за разплащане. Валутата се наричала Pound Sterling (сребърен паунд), защото била конвертируема в сребро. По-високите деноминации имали златно покритие, a оттам идва и изразът „Златен стандарт”.

През времето, когато паундът е бил обезпечен от тези два метала, стойността му е била стабилна и фиксирана, тоест не е имало инфлация или дефлация. Това важи и за всички други държави, които последвали валутния пример на Англия. Единствено когато банката започнала да печата повече валута от наличния резерв с цел финансиране на различни държавни проекти, се появил феноменът инфлация. С други думи, това е единица, която отчита загубата на покупателна способност на паричните инструменти, вследствие използването на необезпечена валута. 

Инфлацията е само и единствено паричен феномен.

Този вид необезпечени пари се наричат FIAT – (Faith Based или базирани на доверие, „пари на вяра”). Днес всички банкноти са такива, което означава, че са разплащателно средство, защото правителствата по закон им възлагат този статут. Без приписаната им юридическа сила и доверието на хората, стойността им е нулева.

Ковачите, които станали първите банкери, скоро стигнали до заключението, че хората рядко теглят цялото депозирано количество благороден метал, което притежават. Това ги навело на мисълта, че могат да печатат повече хартиени сертификати, отколкото имат възможност да обезпечат. Това поставило началото на банкиране чрез частичен резерв (fractal reserve banking). Системата работила безупречно, стига хората да не се усъмнят в нейната надеждност. Едно недоверие би довело до банкова паника или т.нар. „bank run” или, в краен случай, до фалит. Скоро гениалното им откритие било монополизирано от новосъздадените централни банки.

Първа била Bank of England през 1694 г. Тя била последвана от Първата Банка на Американските Щати през 1791 г., а по-късно, през 1913 г., нейната функция била поето от Федералния резерв (US Federal Reserve).Проблемът бил, че тези банки изобщо не били държавни, тъй като зад имената им се криела частна собственост. Тяхната функция била да печатат пари и да кредитират правителствата си чрез закупуването на Държавни ценни книжа (ДЦК). На въпроса с какво са обезпечени новите банкноти, отговорът бил - ДЦК или обещание на правителството да изплати своя заем. Тези банки се разраснали много бързо, защото не само кредитите към правителствата били много по-големи от тези към частни инвеститори, но и били 100% гарантирани, а печалбите 100% надеждни.

Създаването на Федералния резерв през 1913 г. прехвърлило контрола върху печатането на пари от ръцете на правителството на Америка в група влиятелни частни банкери. Това им дало финансов монопол, политическа независимост и силата да влияят на икономическия цикъл. Всичко станало възможно заради кризата от 1907 г., когато на Джон Пиърпонт Морган (днес банката, носеща неговото име, е сред най-големите в САЩ – J.P. Morgan) и на неговата банка било възложено да напечатат 200 милиона долара, за да стимулират икономиката на САЩ. След финансовата инжекция само за няколко месеца трудностите били преодолени, а Джон П. Морган станал национален герой и то заради печатането на необезпечени пари. Постепенно идеята му за създаване на централна банка, зад която стоят частни капитали, се материализирала - през 1913 г. се родил Федералният резерв бил създаден. Липсата на думата “банка” в името му била с цел да се създаде илюзията, че институцията е държавна, създадена единствено, за да няма повече банкови паники и икономически проблеми.

По време на Голямата депресия обаче паричното предлагане силно се свива. За това през 1933 г. златото бива конфискувано със заповед на президента Рузвелт при фиксирана цена от 20.66 $/oz (долара за унция). Само за няколко месеца във Форт Нокс бил събран 70% от световния златен резерв. Това дало свобода на американското правителство да девалвира долара и чрез нова парична и кредитна инжекция да стимулира свилата се икономика.

Междувременно след Втората световна война стабилността на американската икономика, нивата на долара и големите златни резерви накарали правителствата да стигнат до споразумението от Бретън Уудс (The Bretton Woods Agreement - 1944). Според него доларът придобива статута на световна резервна валута. Всички други валути били конвертируеми в долари, а само чрез американската валута можело да се разменят в злато на фиксирана цена от 35 долара за унция.

С течение на времето инфлационната политика на САЩ, която била основен компонент в стремежа към икономически просперитет, накарала Франция и Англия да преосмислят клаузите по споразумението от Бретън Уудс. Двете държави започнали да изискват злато в замяна на доларовите си резерви. Така американските резерви от благородния метал започнали стремглаво да намаляват и през 1971 г. президентът Ричард Никсън премахнал „Златният стандарт”. Непосредствено след отмяната на стандарта, цената на златото се покачила от 35 $/oz до 820 $/oz само за периода 1971 г. – 1980 г, за да достигне днес до 1400 $/oz. И това все още не е краят...

Така функционира съвременната парична система, продължавайки по същия начин и до днес – вече повече от 40 години, резултатът от което е тотално обезценяване на долара и всички останали валути, а оттам – поскъпване на благородните метали.



Винаги в историята най-сигурната защита срещу смъртоносния вирус „инфлация/хиперинфлация” на измислените пари си остават истинските пари – злато и сребро, чийто стойност с времето се запазва постоянна.

Забележка: Тази публикация е подготвена по материали от статията „Златен медал за доходност”, бр.1/2010 на в-к „Златен вестник”, издаван от фирма ТАВЕКС (http://www.tavex.bg).


Електронният вариант на „Златен вестник” бихте могли да намерите ето ТУК.

Ако ви интересува достъпен и доходен начин за инвестиране и печелене в сребро, бихте могли за проверите ТОВА (кликнете върху следващия банер):


 

(c) 2011 Integrity Life – София.

 

Не е никакъв "феномен", а плод на човешката глупост, лакомия /алчност/, надлъгване, измама и мисълта на човешкото ум, че парите са всичко.

Тъй като държавната финансова грешка (При стопанство с „Незлатни пари”, продължена употреба на наследен от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е НЕСЪВМЕСТИМ с по-новите „Незлатни пари”), поради която се развива стопанска криза се извършва за първи път в света през 1716 г. – същата е означена на името на нейния инициатор като „Грешка на Джон Лоу”.