Прочетен: 3236 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2010 00:42
„(8) А които ламтят за обогатяване обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. (9) Защото сребролюбието (любовта съм парите) е коренът на всякакви злини…” ~ 1 Послание към Тимотея – Гл.6, Новият Завет, Библията.
Обърнете внимание, не парите, а любовта към тях. Да си влюбен в нещо/някой, това означава, че си готов да направиш всичко за него, да си му предан и верен…
За да разберем как действат парите и кой ги създава и контролира, ще се наложи, съвсем накратко, да разгледаме основни исторически факти, които обуславят нашето съвремие и това, накъде върви светът, в който всеки от нас живее.
И още едно уточнение, което е мое мнение и убеждение! Силно вярвам, че първопричината за всички световни кризи са финансовите кризи. С тази публикация ще се постарая да стане ясно кой стои зад съвременните финансови кризи и как се се инициират и контролират глобално.
Златният стандарт е парична система, при която една валута е обезпечена със злато.
В края на XVIII и началото на XIX век правителствата в Европа и Америка изпитват остър дефицит на сребърни монети. Това води до печатането на книжни банкноти, които да заместят среброто като платежно средство. През 1826 г. е създадена Английската централна банка, а през 1833 г. за законно платежно средство са признати само емитираните от нея банкноти, които били напълно обезпечени със злато. Пълното приемане на златния стандарт обаче става през 1844 г.
Първоначално САЩ приемат през 1785 година сребърния стандарт. Като до 1920 г. в Америка продължават опитите да бъде създаден стандарт, базиран на двата ценни метала - сребро и злато. Към средата на XIX век търсенето на злато значително надвишава това на среброто и се стига до калифорнийската златна треска от 1849 г. През 1861 г. по време на гражданската война американското федерално правителство спира изплащането на злато и сребро, с което нарушава двойния метален стандарт на долара. САЩ още от 1857 г. се намират във финансова криза и депресия и за да се преборят с недостига на финансов ресурс, доларът е освободен от котвата на ценните метали.
Едва през 1871 година биметалният стандарт е възстановен. И в другите страни по света преминаването към златен стандарт започва през седемдесетте години на XIX век. Германия е първата в това начинание. След Френско-Пруската война тя се обединява и приема райхмарката като платежно средство, която е обезпечена със злато от 1871 г.
Ето кога се приема златният или биметалният стандарт от други държави:
1873 г. Латински монетарен съюз (Белгия, Италия, Швейцария, Франция)
1873 г. САЩ де факто
1875 г. Скандинавия (Дания, Норвегия, Швеция)
1875 г. Холандия
1876 г. Испания
1879 г. Австрия
1893 г. Русия
1897 г. Япония
1898 г. Индия
1900 г. САЩ де юре
Седемдесетте години на XIX век се характеризират с дефлационна депресия и се наблюдава системен недостиг на сребърни монети. Това още повече дава предимство на златото да се наложи като най-важно платежно средство, като в страните от Латинския монетарен съюз разплащанията се извършват само със златни монети.
И отново поради дефлационния натиск и недостига на пари принуждават се правителствата от двете страни на океана да предизвикат емитирането на книжни банкноти.
През 1890 г. в югозападните щати на Америка се надига движение срещу златния стандарт. Повечето фермери протестират против тази система заради ограничените кредити и неспособността да бъдат обслужвани, което води до загуба на собственост в полза на банките. Тогава се създава Популистката партия, чийто стремеж е да наложат политика на "лесни пари" (FIAT Money) - необезпечени от злато и предоставящи на фермерите желания от тях ресурс.
За съжаление, противниците на златния стандарт вземат връх по време на президентската кампания на демократа Уилям Дженингс Браян. След 1900 г. индустриалните държави осмислят категорично необходимостта от кредитор от последна инстанция. “Значимостта” на централното банкиране за финансовата система била наложена от действията на Английската централна банка, “спасили” затруднената тогава банка Barings. За радост, обаче, в началото на XX век златният стандарт започва отново да бъде спазван.
Първата световна война отново подтиква правителствата и централните банки да изоставят златното обезпечение, за да могат да финансират въоръжението с книжни пари без покритие, което допълнително вкарва страните участнички в огромни финансови задължения към централните банки. Това неминуемо води до инфлация. Дори и Англия не успява да я избегне, но обезценяването на парите е най-значителна в Германия. След като загубва войната, тя изоставя райхмарката и приема книжните банкноти като платежно средство.
Следва опустошителна хиперинфлация в Германия, спряна от новата райхмарка със златно покритие.
В Англия връщането към златния стандарт става през 1925 г. по времето на Уинстън Чърчил. Той възобновява цената на златото на същото ниво, каквото е било преди войната. Скоро след това, обаче, когато след 1929 г. започва Голямата депресия и в резултат от дефлационните процеси, се налага нов отказ от златния стандарт.
Англичаните се отказват от него през 1931 г., Швеция през 1929 г., а САЩ през 1933 г. Другите страни ги последват. През 1933 г. на Лондонската конференция се слага край на златния стандарт. Официално всички държави заявили желание за връщането към него, но за съжаление нито една от тях не била готова да го направи веднага. Както се казва „иска ти се, но не ти стиска”. Защо ли, след като е известно кое е добро и кое не е?!...
Поради дефлационния натиск от развихрилата се Голяма депресия правителствата предпочитали първо да има съживяване от ценовия колапс на всички активи и едва тогава да се приемат нови монетарни норми.
Като резултат от този процес на оттегляне от златния стандарт на много държави, в САЩ се стига до крайната антиконституционна мярка - на гражданите се забранява да притежават злато под всякаква форма, а наличното им се конфискува. Това става през 1933 г. със заповед на Президента Франклин Рузвелт, често наричано, "престъплението на века" (Crime of the Century). Едва през 1975 г. тази забрана е отменена.
От 1913 г. насам единственото законно разплащателно средство в САЩ са банкнотите, емитирани от Федералния резерв (Federal Reserve) на Америка. Той е създаден точно същата година от частни акционери и функционира абсолютно противоконституционно като един частен банков картел с една единствена цел - да бъде машина за инфлация, чрез печатането на повече и повече пари без златно покритие.
Следният филмов материал е показателен за това какво представлява и как функционира Федералния резерв:
FIAT EMPIRE - Why the Federal Reserve Violates the U.S. Constitution
Умишлено оставих накрая този филм и го препоръчвам на всеки, както и други подобни на него, понеже без разбиране по тези въпроси, на човек ще бъде много трудно да прецени това, което се случва днес и кои са причините за съвременните финансови трусове. Това че Федералния резерв емитира (създава и снабдява) щатските долари от нищото (без никакво златно покритие) е проблем №1 не само за Америка, но и за света като цяло, понеже днес щатският долар е резервата световна валута, по която се сравняват всички останали валути, стоки и икономики.
А какво би се случило, ако вместо американския долар, ролята му се изпълнява от която и да е друга книжна валута – британска лира, евро, йена, йоана, рубла…, това щеше ли да реши проблема? Абсолютно не! Нито една от тях, нито дори създаването на нова световна парична единица, не може да реши проблема, понеже всички валути се създават свободно, от нищото, без никакво реално златно покритие.
Мисля, че с това заключение, вече можем да преминем към Втората част на тази публикация и да разгледаме периодът от Втората световна война до наши дни.
По данни от: Wikipedia, Silver-Investor, The-Money-Changer, International Forcaster, Home-Broker.
(c) 2010 Integrity Life – София.
през 1913 - 20 долара
днес 2010 - 1360 долара
Аналогитен е случая с всички останали валути.
Какъв е извода - бягайте от тях и трасферирайте в злато и сребро!
