2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 3108 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2018 01:00
Халил Джубран и Мери Хескел – предопределението
„Понякога по някакви причини хората живеят разделени, но душите им остават свързани…“
Има срещи, които са съдбоносни и сякаш се случват, за да тласнат живота ни към неговата цел. Такава била срещата между писателя и художник Халил Джубран и Мери Хескел. Те се запознали през 1904 г. по време на една изложба в Бостън, където за първи път били показани картини на никому неизвестния дотогава 21-годишен младеж. Няколко дни по-късно, още преди да успее да намери купувачи за платната си, рисувани през последните няколко години, те изгорели при инцидент в студиото. Джубран бил съсипан. Тогава ненадейно той получил писмо от Мери, която изказвала съчувствието си по повод случилото се.
Така започнала тази невероятна история.
Родителите на Джубран били ливански емигранти и едвам свързвали двата края – майка му и двете му сестри се трудели неуморно, за да дадат шанс на Джубран да рисува, вместо да работи. Той все още говорел и пишел трудно на английски език, а Мери Хескел произхождала от богат род и била меценат. Тя се съжалила над момчето и решила да му даде сумата, нужна за да отиде да учи изобразително изкуство в Париж. Оттам той често й пишел писма и помежду им припламнала искрата на дълбока привързаност.
Когато се завърнал в Бостън, Джубран предложил брак на своята благодетелка, но тя отказала, смятайки че възрастовата им разлика (Мери била десет години по-голяма) ще бъде пречка. В следващите години Джубран й предложил брак цели пет пъти, а отговорът неизменно бил отрицателен. Но не защото Мери не го обичала… В едно нейно писмо тя настоява, че няма нужда да „развалят такова приятелство с лоша любовна връзка“ и че „физическите неща отминават бързо, а аз не искам нищо между нас да отмине бързо…“.
Тя помогнала на Джубран да се установи в Ню Йорк, издържала го и започнала да му изпраща любимите си книги с подчертани пасажи в тях, за да обогати културата му. Той все повече обиквал литературата. Веднъж в знак на своята обич Мери подарила на Джубран парче от метеорит, а той на нея – стих, който й посветил.
Така Джубран започнал да пише, а Мери редактирала написаното, защото той все още бил неумел в английския език.
„Демонстрациите на любов са малки, сравнение с голямото, което е скрито зад тях…“
В едно от първите си писма до Мери Джубран казва:
„Нещо ме привлече към теб още щом те видях.“
„Загубата на моите картини трябва да се дължи на някаква причина, която все още е неясна за нас.“
„Това, което човек иска да прави, е предопределено от божествения елемент в нас.“
Джубран вярвал в съдбовната предопределеност на хората и разбирал, че Мери е призвана да изиграе определена роля в живота му. Съвсем скоро станало ясно каква била тя…
Под редакцията на Мери той написал книгата си „Пророкът“, която щяла да му донесе световна слава. След изпълнението на това предопределение и след почти 20 години взаимност двамата се разделили завинаги, защото Мери се омъжила за свой връстник.
Но Джубран така и не я забравил. Останалите му произведения, включително стиховете му, също били вдъхновени от нея. В едно от последните си писма той споделя:
„Работя с мисълта за теб… и ако харесваш това, което правя, то това е всичко, което искам.“
А в негов стих се казва:
„Понякога по някакви причини хората живеят разделени,
но душите им остават свързани…“
(Из „A lover’s call“, превод И. У.)
Джубран се отдал на алкохолизъм и се хранел нередовно, за да може да работи повече. Когато лекари установили, че се налага операция за спасяването му, той отказал да се подложина интервенцията. Едно негово произведение е посветено на Иисус („Иисус, син човешки“) – Джубран бил дълбоко впечатлен от идеята, че някой е искал да се жертва в името на по-висша цел, затова сам той избрал да се пожертва в името на изкуството. Освен това без Мери вече не можел да пише както преди.
Умрял едва 48-годишен през 1932 г., като до края на живота си останал беден.
„Той очакваше смъртта с радост… Той бе поет, умиращ от глад в града на богатите… Стотици години по-късно хората му издигнаха паметник, защото неговите произведения ги бяха спасили от хватката на невежеството…“ (Из „Смъртта на поета е неговия живот“, Халил Джубран, превод И. У.)
Точно както пише в стиха си „Смъртта на поета е неговият живот“, Джубран бива признат post mortem за третия най-продаван поет в света след Шекспир и Лао Дзъ.
И нищо от това е нямало да бъде възможно без Мери…
„Аз и ти сме едно цяло, Мери. Ти си част от самия мен и не е възможно да се разделим, без и двамата да бъдем унищожени… Но знам, че от този период на болка ще се роди нещо много красиво.“
„Вашата болка е счупването на черупката, която сковава вашето прозрение… И както плодната костилка се пропуква, за да може сърцето да види слънцето, така и вие трябва да познаете болката.“ (Из „Пророкът“[1])
„Болката е креативна сила.“
Понякога болката в живота ни, разделите и разочарованията, са част от нашето предопределение.
Понякога хората живеят разделени, но душите им остават свързани.
Понякога от това произлиза нещо много красиво – книга, музика или картина.
Инна Учкунова. Докато сърцето се надява.
• • •
„Кога сърцето ми ще се отвори?
Когато бъде разбито.“ Джубран
„Ето част от онова, което хората говорят за мен – и имат право: аз съм краен до безумие, склонен съм да руша – точно както съм склонен да градя; в сърцето ми се таи омраза към това, пред което хората благоговеят, и любов към онова, от което те се отвращават, а ако беше по силите ми да изкореня привичките, убежденията и традициите на хората, не бих се поколебал нито миг. Колкото до думите на някои, че творбите ми са катран в меда, това са думи, които показват истината зад плътно покривало; а голата истина е, че аз не смесвам катрана с мед, напротив, сипвам го чист... при това го сипвам в чисти прозрачни чаши. Онези пък, които ме извиняват пред себе си с думите "Той е фантазьор, който витае в облаците", са вперили поглед в блясъка на тези прозрачни чаши и нехаят за напитката, която е вътре и която те наричат катран, защото слабите им стомаси не могат да я смелят.
Може би това встъпление е грубо безочие, но безочието с цялата му грубост не е ли по-добро от нежното предателство? Безочието се изявява чрез самото себе си, а предателството облича дреха, кроена за другиго.“ (Из: Джубран "Упойка и скалпел")
„Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други – не.“
„Животът е остров, чиито скали са въжделенията, дърветата му – мечтите, цветята му – усамотението, изворите му – жаждата, а сам той е сред море от самота и уединение.“ Джубран
„Разумът е черупката на сърцето и духа. Онзи, който живее с разума без сърце, никога не ще познае от живота друго, освен черупките му. Но тъй малцина са ония, които имат сърце и каква сладост има в тях; и тъй много са ония, които имат разум – и какви глупци са. Който живее с духа си, се смее – и се смее с цялата радост и доволство, на която е способно съществото му. И носителят на разума-везна се смее, ала благоразумно, сякаш лицето му е направено от стъкло и отдаде ли се на смеха, някои от чертите му ще се счупят. Синът на духа живее с духа си: тъжи, ридае, плаче, давейки се в сълзите си . А робът на разума не заплаква, докато от разума му не се вдигне добър математик, който да брои капките на сълзите му и да записва въздишките и охканията. Синът на духа обича, люби и одобрява, докато достигне до Бог. А синът на разума проявява дружелюбие, но с мъдрост, а дружелюбието е наука за правилата…“ (Превод: Мая Ценова. Из: Джубран „Обърни страницата, момче“)
„Красотата блясва пред нас на трона на своята слава, ние приближаваме и в името на копнежа оскверняваме полите й и събаряме венеца на нейната непорочност.
Любовта минава покрай нас, облечена в дрехите на простотата, а ние се боим от нея и се крием в пещерите на мрака, или пък, следвайки я, вършим в нейно име злини [...]" – (Из "Между истината и заблудата", Джубран)
„Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
— Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата.
И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им. (Из Джубран. „Странникът“)
"Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му; защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.
Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш; защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа. Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа." (Из Джубран. "За приятелството", "Пророкът")
„Заради онова, което каза без да мислиш и онова, което си мислил, без да го кажеш, много любов се е пропиляла.“ Джубран
„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали.“ Джубран
"Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното и т я избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се извърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.“ (Из: Джубран „Пясък и Пяна“)
"Казах на мечтите си "Елате" и те се извисиха." Джубран
Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.“ Джубран
• • •
Приятели мои, спътници мои,
Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника кат о герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“ (Из: Джубран „Странникът“)
„(…) Когато се уморих да следвам вековете и ми омръзна да наблюдавам върволицата от народи и нации, седнах самотен в долината на призраците, където се крият сенките на отминалите времена и спят душите на идните времена. Там видях един жалък призрак да върви сам, вперил поглед в слънцето, и го запитах:
- Кой си ти и как се казваш?
- Името ми е Свобода.
- Къде са синовете ти?
- Един умря разпнат, друг – обезумял, трети още не се е родил.
Сетне се скри от очите ми в мъглата.“[2]
• • •
„Пророкът” на ливанския автор Халил Джубран е един от най-популярните сборници поезия, вдъхновил милиони читатели и преведен на над 40 езика от първата си публикация през 1923 г. Вечните стихове са представени в нова, запленяваща форма в "Пророкът" – анимационната антология на режисьора Роджър Алърс ("Цар Лъв"), който събира международно признати аниматори, за да превърнат елегантния текст на Джубран в живописно киноизживяване. Продуцент на екранизацията е актрисата Салма Хайек.
• • •
„Защо да не се отдръпнем за малко от тези твърде отъпкани пътеки, да поспрем и да се взрем в царствата отвъд нощта, отвъд деня, отвъд времето, отвъд вечността?“ Джубран
[1] Източник: http://www.economy.bg/article/view/17098
[2] Джубран Халил Джубран, Завръщането на Пророка, Предтечата-Бури, изд. ЛаковПРЕС, С., 1995, с. 77.
Тагове:
КРАСОТА И СМЪРТ 3
УСМИХНИ СЕ И ТИ И ПОМЕЧТАЙ! НЯМА ПО-КРАС...
Да, знам, че всички сме хора първо или второ, но сме също бели и араби.
„Нещо ме привлече към теб още щом те видях.“
нещо англосаксонско и различно, разбира се
„Загубата на моите картини трябва да се дължи на някаква причина, която все още е неясна за нас.“
съдбовност янкаква долавям тук, заблуждение или незаблуждение намекнато от него
„Това, което човек иска да прави, е предопределено от божествения елемент в нас.“
различието ми с теб Надежда в това - не отричам божественото, но го НЕприемам в интерпретзциите на религиите днес, които вс епак не познавам - признавам че не познавам в дълбочина
Когато бъде разбито.“ Джубран
ефектно и ми хареса, не заради ефекта, а заради истината като елемент в него
"ако беше по силите ми да изкореня привичките, убежденията и традициите на хората, не бих се поколебал нито миг"
глупаво и арогантно, познато ми е, бил съм идиот така
"... аз не смесвам катрана с мед, напротив, сипвам го чист... при това го сипвам в чисти прозрачни чаши. Онези пък, които ме извиняват пред себе си с думите "Той е фантазьор, който витае в облаците", са вперили поглед в блясъка на тези прозрачни чаши и нехаят за напитката, която е вътре и която те наричат катран, защото слабите им стомаси не могат да я смелят."
МНОГО МИ ДОПАДНА, надявам се, да го разбирам, защото се припознавам
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му
„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали.“
Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който приветства побойника кат о герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.
АБСОЛЮТНО, на моменти гениално и ласконично
ОСОБЕНО АКТУАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ ДНЕС
Независимо от това какво на нас ни харесва или не ни харесва, независимо от убеждения, или логика, то става... Дали е привличане-химия, или душевно привличане – то не пита, не се съобразява, надделява над всяка логика, разбиране, обоснована философия. Като че ли дори личният избор тук не важи :)
- - -
„(…) „Това, което човек иска да прави, е предопределено от божествения елемент в нас.“
различието ми с теб Надежда в това - не отричам божественото, но го НЕприемам в интерпретзциите на религиите днес, които все пак не познавам - признавам че не познавам в дълбочина“
Непознаването ти тук е и по отношение на моите разбирания – аз не вярвам в предопределението! То, предопределението (както, да не пропусна, и учението за безсмъртието на душата), не са библейски учения. А ти знаеш, че Библията е моя основен справочник не само по гореспоменатото. Учението за предопределението е много удобно за избягване на отговорност и стоварване вината върху друг. Не можех да прескоча текста, защото цитирах цялото есе, независимо че НЕ отбелязвах моите акценти в текста.
Когато бъде разбито.“ Джубран
То е не само ефектно, то е истинно! За определена категория хора, които - да имат подходящо сърце, способно не само да бъде разбито, но и да се отвори...
- - -
"ако беше по силите ми да изкореня привичките, убежденията и традициите на хората, не бих се поколебал нито миг"
глупаво и арогантно, познато ми е, бил съм идиот така
Така, извън контекста, може да звучи претенциозно. Но ако се има предвид общоприетото в „привичките, убежденията и традициите на хората“, нещата могат да бъдат коментирани и преосмислени. Защото общоприетото не винаги е точната мярка или справедливата присъда.
- - -
"... аз не смесвам катрана с мед, напротив, сипвам го чист... при това го сипвам в чисти прозрачни чаши. Онези пък, които ме извиняват пред себе си с думите "Той е фантазьор, който витае в облаците", са вперили поглед в блясъка на тези прозрачни чаши и нехаят за напитката, която е вътре и която те наричат катран, защото слабите им стомаси не могат да я смелят."
МНОГО МИ ДОПАДНА, надявам се, да го разбирам, защото се припознавам
И на мен ми харесва, точно защото е извън властта на общоприетите норми, които, дори да имат очи, не виждат същественото. И защото... те припознах :)
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му
„Може да забравите с кого сте се смели, но няма да забравите с кого сте плакали.“
Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който приветства побойника кат о герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.
АБСОЛЮТНО, на моменти гениално и лаконично
ОСОБЕНО АКТУАЛНО ЗА БЪЛГАРИТЕ ДНЕС
Заради това, заради разбитото сърце, заради Красотата и Грозотата, заради черупката на разума, заради всичко...:
„Защо да не се отдръпнем за малко от тези твърде отъпкани пътеки, да поспрем и да се взрем в царствата отвъд нощта, отвъд деня, отвъд времето, отвъд вечността?“ Джубран
НО НЕ ПРЕЧИ ДА ГО ОЦЕНЯВАМЕ - едни общочвешки , други с отвращение или едно на ум
случката и оценката са заедно или разделени, двете съществуват, просто аз не се спирам до случващото се, винаги съм с оценката си за тези
...
при мен въобще имам мисленето, че в това няма божествен елемент, така-че нямам претенция и не разсъждавам по споменатото от теб, аз още в основата съм на съмнение и липса според мен на божетвен елемент в това като "случки"
разбира се, би могло да го има
...
при мен въобще имам мисленето, че в това няма божествен елемент, така-че нямам претенция и не разсъждавам по споменатото от теб, аз още в основата съм на съмнение и липса според мен на божетвен елемент в това като "случки"
разбира се, би могло да го има
Щом не вярвам и не приемам предопределението (коментар 4), значи не приемам и мисленето, че то влияе в подобни случаи. Но има хора, които вярват в това.
Поначало, ако се говори за божествен елемент, то той е свързан с правото на избор, за разлика от предопреленението, което изключва всеки избор.
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja